„ВЕСНА, ВЕСНА...”
Евгений Баратынский (Евгений Абрамович Боратынский, 1800-1844 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
О, ПРОЛЕТ, ПРОЛЕТ
О, пролет, пролет! Въздух чист!
Небе като на длан!
Лазурът жив блести лъчист
в очите ми събран.
О, пролет, пролет! Висини
поят ветрец крилат,
гальовни слънчеви лъчи
край облаци летят!
Шуми поток! Блести поток!
От хребета иззет,
с гръмовен тържествуващ скок
реката носи лед!
Напъпват дървесата пак,
а стар в гората лист
като преди под моя крак
е шумен, с мирис чист.
Под слънцето с възторг се рей
и в ярка висота
незрима чучулига пей
зрим химн на пролетта.
В душата ми какво трепти?
С потока е поток
и птичка с птичката! Шурти,
лети над свят широк!
Защо ли радват я заря
и слънце в пролетта!
Дали стихийна дъщеря
на вихрен пир е тя?
Щастлив е, който пие там
забрава в този час,
далечно чудо идва, знам,
и се заселва в нас!
Ударения
О, ПРОЛЕТ, ПРОЛЕТ
О, про́лет, про́лет! Въ́здух чи́ст!
Небе́ като на дла́н!
Лазу́рът жи́в блести́ лъчи́ст
в очи́те ми събра́н.
О, про́лет, про́лет! Висини́
поя́т ветре́ц крила́т,
гальо́вни слъ́нчеви лъчи́
край о́блаци летя́т!
Шуми́ пото́к! Блести́ пото́к!
От хре́бета иззе́т,
с гръмо́вен тържеству́вашт ско́к
река́та но́си ле́д!
Напъ́пват дървеса́та па́к,
а ста́р в гора́та ли́ст
като преди́ под мо́я кра́к
е шу́мен, с ми́рис чи́ст.
Под слъ́нцето с възто́рг се ре́й
и в я́рка висота́
незри́ма чучули́га пе́й
зрим хи́мн на пролетта́.
В душа́та ми какво́ трепти́?
С пото́ка е пото́к
и пти́чка с пти́чката! Шурти́,
лети́ над свя́т широ́к!
Зашто́ ли ра́дват я заря́
и слъ́нце в пролетта́!
Дали́ стихи́йна дъштеря́
на ви́хрен пи́р е тя́?
Штастли́в е, ко́йто пи́е та́м
забра́ва в то́зи ча́с,
дале́чно чу́до и́два, зна́м,
и се засе́лва в на́с!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Баратынский
ВЕСНА, ВЕСНА...
Весна, весна! Как воздух чист!
Как ясен небосклон!
Своей лазурию живой
Слепит мне очи он.
Весна, весна! Как высоко
На крыльях ветерка,
Ласкаясь к солнечным лучам,
Летают облака!
Шумят ручьи! Блестят ручьи!
Взревев, река несет
На торжествующем хребте
Поднятый ею лед!
Еще древа обнажены,
Но в роще ветхий лист,
Как прежде, под моей ногой
И шумен и душист.
Под солнце самое взвился
И в яркой вышине
Незримый жавронок поет
Заздравный гимн весне.
Что с нею, что с моей душой?
С ручьем она ручей
И с птичкой птичка! С ним журчит,
Летает в небе с ней!
Зачем так радует ее
И солнце, и весна!
Ликует ли, как дочь стихий,
На пире их она?
Что нужды! Счастлив, кто на нем
Забвенье мысли пьет,
Кого далеко от нее
Он дивный унесет!
1832 г.
---------------
Руският поет Евгений Баратинский (Евгений Абрамович Боратынский) е роден на 19 февруари/2 март 1800 г. в селцето Мара, Тамбовска губерния. Един от най-значимите руски поети от първата половина на ХІХ в., той е автор на елегиите „Финляндия”, „Разуверение”, „Признание” и „Две доли”, на поемите „Эда” (1826 г.), „Бал” (1828 г.) и „Наложница” (1831 г.), на поетичните сборници „Собрание стихотворений” (1827 г.), „Сумерки” (1842 г.) и др. Умира на 29 юни/11 юли 1844 г. в Неапол, погребан е в Тихвинското гробище в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург.